6 февр. 2014 г., 17:24

За много години

623 0 3

За много години

 

Всичките Ние

твориме безспир,

всеки си търси

своя кумир,

някой чете

друг критикува,

колко е хубаво

ако си струва.

 

Вие отсявате

всяка творба,

ако е кич

няма мечта,

всеки съдбата

своя приема

и се отдава

на вашата схема.

 

Да се получи

всеки го иска,

без да се учи

ако му стиска,

гледа да може,

иска да вижда,

но закона

да не обижда,

дали ще успее

ако е ням,

сам да узрее

в живота голям.

 

Ето годините

бързо минават,

"Десет ли бяха?"

колко остават...

Ще се залъгваме

пак занапред

и ще осъмваме

с молив, без ред...

 

Ето това е

свята съдба,

Ние и Вие

но докога?...

Да е Честита

и да е сита,

за да твориме

без да пестиме!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вал Герх Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...