За много години
За много години
Всичките Ние
твориме безспир,
всеки си търси
своя кумир,
някой чете
друг критикува,
колко е хубаво
ако си струва.
Вие отсявате
всяка творба,
ако е кич
няма мечта,
всеки съдбата
своя приема
и се отдава
на вашата схема.
Да се получи
всеки го иска,
без да се учи
ако му стиска,
гледа да може,
иска да вижда,
но закона
да не обижда,
дали ще успее
ако е ням,
сам да узрее
в живота голям.
Ето годините
бързо минават,
"Десет ли бяха?"
колко остават...
Ще се залъгваме
пак занапред
и ще осъмваме
с молив, без ред...
Ето това е
свята съдба,
Ние и Вие
но докога?...
Да е Честита
и да е сита,
за да твориме
без да пестиме!
© Вал Герх All rights reserved.
