За моето момче
Искам мъката ти да попия с топли длани,
да докосна всички твои мисли неразбрани,
да излекувам с обич сърцето ти от болки изтерзано,
да промия с нежни ласки дълбоките ти рани.
Искам да съм за теб мечтаното лекарство
против болест, мъка, злоба и коварство,
да ти даря, каквото винаги за себе си си искал,
да ти обещая всичко, за което тайно си си мислил.
Да съм до тебе искам, искам -
и в пролет ведра, и във зима страшна,
да ти дарявам радост без въздишки,
да ти покажа как живей се истински!
Да паднат тежките окови
от лицемерие и злоба,
(с които те те оковават)
да ти покажа нови небосводи,
недокоснати от хорската ненавист.
Да бъда онзи светъл лъч във тъмното небе,
който към щастието ти блянно ще те поведе...
искам да ти даря искрица вяра и надежда,
че макар след толкова болезнени премеждия
животът, странно как, но някак се подрежда...
и любовта ми няма да те предаде,
ще си остане силна във копнежа,
потопена в сълзи, в страхове,
но жива, на теб единствено сила да даде!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Стоянова Все права защищены
Наистина сега като го чета ми прилича на една грубо нахвърляна чернова. И за клишетата си права. Мислех да го махна от сайта, но в последствие реших да го оставя един вид за обеца на ухото си 
