За моето момче

Comments

• 

  viktoar (Виктория Стоянова)

  Права си, Данче Наистина сега като го чета ми прилича на една грубо нахвърляна чернова. И за клишетата си права. Мислех да го махна от сайта, но в последствие реших да го оставя един вид за обеца на ухото си Понякога силните чувства предизвикват слаба поезия. Имам много по-добри стихове. Благодаря за добронамерената критика.
  

  2011-09-10T13:08:28+03:00
• 

  danigallery (Йорданка Господинова)

  Вики, дълго мислех дали и аз да изразя мнение! Написаното тук звучи като чернова, като нахвърляни безразборни идеи с доста шаблони и клишета.Може би е насочено към уникално събитие в живота ти, но текста "дере" и "спъва" дори и като проза. Опитай се да откриеш себе си, да бъдеш по-ясна, не заради мненията на другите, а заради самата теб.

  2011-09-10T02:19:31+03:00
• 

  линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

  Ще попия мъката ти с топли длани
  щом докосна мислите,от други неразбрани-
  против болест, мъка, злоба и коварство
  любовта ми нека е мечтаното лекарство
  ...........
  Аз попивам мъката ти с топли дани
  и докосвам мислите, от друга неразбрани.
  Против болест, мъка, злоба и коварство
  любовта ми е вълшебното лекарство.
  Вики, Сърдечен Поздрав!
  
  

  2011-09-09T13:54:08+03:00
• 

  Djein_Ear (Евгения Тодорова)

  Понеже съм твърде голяма откровенка, ще ти кажа истината, докато четях се отегчих, но това не значи, че трябва да спреш да пишеш!
  Никой не е роден поет, така че усет, чувственост, и лирична нагласа когато се прелеят в едно, дори да липсва римата, ритмиката води и се прераждат думите във стихове.
  Количеството няма значение в поезията и аз съм съгласна с това!
  Чети и пиши, а също така се учи от по добрите!
  Напред, Виктория!

  2011-09-09T10:55:38+03:00
• 

  miroslavistanislava (Станислава Андреева)

  Много е хубаво!

  2011-09-09T10:18:28+03:00