15 мая 2006 г., 13:09

ЗА МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ

1.2K 0 3
 

Каква бях и каква станах?

Какво имах и какво нямах?

 

Защо тъгувах и защо плачех?

Защо се усмихвам и защо се смея?

 

Скитах се безцелно,

празна и сама.

Нямах с кой да споделя

приказка една:

За ятото птички,

Пеещи,

     Летящи,

          Любещи

               Като една.

 

Радвах им се и тъгувах,

Защото ги ревнувах.

 

Днес вървя с цел,

Щастие и любов.

Имам с кой да споделя

Тази приказка една.

И не само да я споделя,

А да я осъществя.

Защото аз съм частица

От едно прекрасно ято:

 

ЯТОТО НА МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ!

 

Приятелите ми прекрасни,

Мили и добри.

Всеки тъй различен,

Искрен и категоричен.

Всеки тъй уникален,

Верен и фатален.

Всеки със своята философия,

Хармония и идеология.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© София Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...