15.05.2006 г., 13:09 ч.

ЗА МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ 

  Поезия
1065 0 3
 

Каква бях и каква станах?

Какво имах и какво нямах?

 

Защо тъгувах и защо плачех?

Защо се усмихвам и защо се смея?

 

Скитах се безцелно,

празна и сама.

Нямах с кой да споделя

приказка една:

За ятото птички,

Пеещи,

     Летящи,

          Любещи

               Като една.

 

Радвах им се и тъгувах,

Защото ги ревнувах.

 

Днес вървя с цел,

Щастие и любов.

Имам с кой да споделя

Тази приказка една.

И не само да я споделя,

А да я осъществя.

Защото аз съм частица

От едно прекрасно ято:

 

ЯТОТО НА МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ!

 

Приятелите ми прекрасни,

Мили и добри.

Всеки тъй различен,

Искрен и категоричен.

Всеки тъй уникален,

Верен и фатален.

Всеки със своята философия,

Хармония и идеология.

© София Русева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??