ЗА МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ
Каква бях и каква станах?
Какво имах и какво нямах?
Защо тъгувах и защо плачех?
Защо се усмихвам и защо се смея?
Скитах се безцелно,
празна и сама.
Нямах с кой да споделя
приказка една:
За ятото птички,
Пеещи,
Летящи,
Любещи
Като една.
Радвах им се и тъгувах,
Защото ги ревнувах.
Днес вървя с цел,
Щастие и любов.
Имам с кой да споделя
Тази приказка една.
И не само да я споделя,
А да я осъществя.
Защото аз съм частица
От едно прекрасно ято:
ЯТОТО НА МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ!
Приятелите ми прекрасни,
Мили и добри.
Всеки тъй различен,
Искрен и категоричен.
Всеки тъй уникален,
Верен и фатален.
Всеки със своята философия,
Хармония и идеология.
© София Русева All rights reserved.
