19 апр. 2014 г., 22:45

За мойте песни

617 0 0

За моите песни

Аз препрочитам мойте песни
и виждам все пак съм добър,
в тях славя красотите поднебесни,
не правя никому хатър!

Сега аз не се величая.
Не съм аз своя подмазвач!
Аз от това не се нуждая,
не се нуждая и от плач!

Аз от стила си се лаская!
От истината, верността...
За туй,че вечно търся Рая,
и перспективата в света!

Аз искрено се възмущавам,
когато срещна глупостта...
И най-първичен си оставам,
щом нейде срещна красота!

От чувствата съм беззащитен!
Особено във любовта!
И търся и съм ненаситен,
загадките щом зачета!

Какво е празнота и скука,
аз в себе си не съм познал,
и мразя празната наука,
да величая своя бал!

Не съм от вятъра довеян!
От Космоса не съм дошъл!
Не съм Паун самонадеян,
и личност празна, без акъл!
  11.11.1999г. София

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...