Аз препрочитам мойте песни
и виждам все пак съм добър,
в тях славя красотите поднебесни,
не правя никому хатър!
Сега аз не се величая.
Не съм аз своя подмазвач!
Аз от това не се нуждая,
не се нуждая и от плач!
Аз от стила си се лаская!
От истината, верността...
За туй,че вечно търся Рая,
и перспективата в света!
Аз искрено се възмущавам,
когато срещна глупостта...
И най-първичен си оставам,
щом нейде срещна красота!
От чувствата съм беззащитен!
Особено във любовта!
И търся и съм ненаситен,
загадките щом зачета!
Какво е празнота и скука,
аз в себе си не съм познал,
и мразя празната наука,
да величая своя бал!
Не съм от вятъра довеян!
От Космоса не съм дошъл!
Не съм Паун самонадеян,
и личност празна, без акъл!
11.11.1999г. София
© Христо Славов Всички права запазени