За Момиче
Добродетел не, а чудо -
хубост, нежност и морал,
ангел цял, девойка луда -
както Бог я е създал.
Сякаш буреносен облак,
с гръм тревата залюлял,
чак тогава вятър топъл, летен
от прахта я е събрал.
Със ръце докосва и прощава,
с поглед мил донася топлина,
на душата нежно обещава:
"хубав с мен ще е светът"
Тя обича да споделя,
да дарява своя полъх зрял,
мъж не е заслужил тази обич,
тази обич само Бог я е видял!
Всяка нощ студен заспивам,
как до нея да съм пак? Не може!
Всяка нощ сълза протекла шепне:
- Моля те, пази я, Боже!Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борислав Любенов Все права защищены
Успех! 
