10 июл. 2007 г., 09:36

За моята любов

858 0 6
  Пред теб душата си разголвах многократно,
  защото знаех, че не ще я оскверниш
  и грешките си до последната ти казах, жадно,
  молеща, в сърцето си, да ми простиш.

  Пред теб душата си разголвах многократно
  и тялото разкрих си тъй, без свян,
  че не остана вече нищо несъзряно,
  но в очите още виждам неугасващия плам.

  Затова благодаря! Дано за дълго
  по пътя си вървиме все така. 
  Двамата един за друг да сме си всичко
  и съхраниме вечно пожарите, във нас, на любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...