Jul 10, 2007, 9:36 AM

За моята любов

  Poetry
854 0 6
  Пред теб душата си разголвах многократно,
  защото знаех, че не ще я оскверниш
  и грешките си до последната ти казах, жадно,
  молеща, в сърцето си, да ми простиш.

  Пред теб душата си разголвах многократно
  и тялото разкрих си тъй, без свян,
  че не остана вече нищо несъзряно,
  но в очите още виждам неугасващия плам.

  Затова благодаря! Дано за дълго
  по пътя си вървиме все така. 
  Двамата един за друг да сме си всичко
  и съхраниме вечно пожарите, във нас, на любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...