10 jul 2007, 9:36

За моята любов

  Poesía
857 0 6
  Пред теб душата си разголвах многократно,
  защото знаех, че не ще я оскверниш
  и грешките си до последната ти казах, жадно,
  молеща, в сърцето си, да ми простиш.

  Пред теб душата си разголвах многократно
  и тялото разкрих си тъй, без свян,
  че не остана вече нищо несъзряно,
  но в очите още виждам неугасващия плам.

  Затова благодаря! Дано за дълго
  по пътя си вървиме все така. 
  Двамата един за друг да сме си всичко
  и съхраниме вечно пожарите, във нас, на любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...