10.07.2007 г., 9:36

За моята любов

853 0 6
  Пред теб душата си разголвах многократно,
  защото знаех, че не ще я оскверниш
  и грешките си до последната ти казах, жадно,
  молеща, в сърцето си, да ми простиш.

  Пред теб душата си разголвах многократно
  и тялото разкрих си тъй, без свян,
  че не остана вече нищо несъзряно,
  но в очите още виждам неугасващия плам.

  Затова благодаря! Дано за дълго
  по пътя си вървиме все така. 
  Двамата един за друг да сме си всичко
  и съхраниме вечно пожарите, във нас, на любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивето Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...