2 дек. 2008 г., 06:23

За Надеждата

1.4K 0 5

Лети понякога и се усмихва,

на хората, които са щастливи,

а тъжните до себе си притиска,

прелива им от своите сили.

 

Готова е на всичко тя за всеки,

не обръща гръб на никого,

превежда ни през тъмните пътеки,

в цветно тя превръща сивото.

 

Дъблоко в сърцата ни таи се,

дори, когато сме без изход,

ще ти каже винаги: „Бори се!

До победата си близко...”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нишки изплита
    от мъка и радост,
    облича душата ни
    в дреха от благост.
    За ръката ни води
    по пътека незрима
    и винаги тихо
    последна умира...

    поздравявам те...

    много харесвам стихове за надеждата...красиво е твоето стихотворение...
  • Дано всеки има такава надежда. Поздрав.
  • Хубав стих!
    Надеждата крепи, но често я губим...

    Поздрав!
  • много е хубаво
  • Дъблоко в сърцата ни таи се,
    дори, когато сме без изход,
    ще ти каже винаги: „Бори се!
    До победата си близко...”

    Много добре си описал Надеждата!
    Прекрасен стих! Много ми хареса!
    Поздравления!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...