2 дек. 2008 г., 06:23

За Надеждата

1.4K 0 5

Лети понякога и се усмихва,

на хората, които са щастливи,

а тъжните до себе си притиска,

прелива им от своите сили.

 

Готова е на всичко тя за всеки,

не обръща гръб на никого,

превежда ни през тъмните пътеки,

в цветно тя превръща сивото.

 

Дъблоко в сърцата ни таи се,

дори, когато сме без изход,

ще ти каже винаги: „Бори се!

До победата си близко...”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нишки изплита
    от мъка и радост,
    облича душата ни
    в дреха от благост.
    За ръката ни води
    по пътека незрима
    и винаги тихо
    последна умира...

    поздравявам те...

    много харесвам стихове за надеждата...красиво е твоето стихотворение...
  • Дано всеки има такава надежда. Поздрав.
  • Хубав стих!
    Надеждата крепи, но често я губим...

    Поздрав!
  • много е хубаво
  • Дъблоко в сърцата ни таи се,
    дори, когато сме без изход,
    ще ти каже винаги: „Бори се!
    До победата си близко...”

    Много добре си описал Надеждата!
    Прекрасен стих! Много ми хареса!
    Поздравления!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...