2 dic 2008, 6:23

За Надеждата

  Poesía
1.4K 0 5

Лети понякога и се усмихва,

на хората, които са щастливи,

а тъжните до себе си притиска,

прелива им от своите сили.

 

Готова е на всичко тя за всеки,

не обръща гръб на никого,

превежда ни през тъмните пътеки,

в цветно тя превръща сивото.

 

Дъблоко в сърцата ни таи се,

дори, когато сме без изход,

ще ти каже винаги: „Бори се!

До победата си близко...”

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нишки изплита
    от мъка и радост,
    облича душата ни
    в дреха от благост.
    За ръката ни води
    по пътека незрима
    и винаги тихо
    последна умира...

    поздравявам те...

    много харесвам стихове за надеждата...красиво е твоето стихотворение...
  • Дано всеки има такава надежда. Поздрав.
  • Хубав стих!
    Надеждата крепи, но често я губим...

    Поздрав!
  • много е хубаво
  • Дъблоко в сърцата ни таи се,
    дори, когато сме без изход,
    ще ти каже винаги: „Бори се!
    До победата си близко...”

    Много добре си описал Надеждата!
    Прекрасен стих! Много ми хареса!
    Поздравления!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...