Dec 2, 2008, 6:23 AM

За Надеждата

  Poetry
1.4K 0 5

Лети понякога и се усмихва,

на хората, които са щастливи,

а тъжните до себе си притиска,

прелива им от своите сили.

 

Готова е на всичко тя за всеки,

не обръща гръб на никого,

превежда ни през тъмните пътеки,

в цветно тя превръща сивото.

 

Дъблоко в сърцата ни таи се,

дори, когато сме без изход,

ще ти каже винаги: „Бори се!

До победата си близко...”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нишки изплита
    от мъка и радост,
    облича душата ни
    в дреха от благост.
    За ръката ни води
    по пътека незрима
    и винаги тихо
    последна умира...

    поздравявам те...

    много харесвам стихове за надеждата...красиво е твоето стихотворение...
  • Дано всеки има такава надежда. Поздрав.
  • Хубав стих!
    Надеждата крепи, но често я губим...

    Поздрав!
  • много е хубаво
  • Дъблоко в сърцата ни таи се,
    дори, когато сме без изход,
    ще ти каже винаги: „Бори се!
    До победата си близко...”

    Много добре си описал Надеждата!
    Прекрасен стих! Много ми хареса!
    Поздравления!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...