2.12.2008 г., 6:23 ч.

За Надеждата 

  Поезия
889 0 5

Лети понякога и се усмихва,

на хората, които са щастливи,

а тъжните до себе си притиска,

прелива им от своите сили.

 

Готова е на всичко тя за всеки,

не обръща гръб на никого,

превежда ни през тъмните пътеки,

в цветно тя превръща сивото.

 

Дъблоко в сърцата ни таи се,

дори, когато сме без изход,

ще ти каже винаги: „Бори се!

До победата си близко...”

© Георги Георгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нишки изплита
    от мъка и радост,
    облича душата ни
    в дреха от благост.
    За ръката ни води
    по пътека незрима
    и винаги тихо
    последна умира...

    поздравявам те...

    много харесвам стихове за надеждата...красиво е твоето стихотворение...
  • Дано всеки има такава надежда. Поздрав.
  • Хубав стих!
    Надеждата крепи, но често я губим...

    Поздрав!
  • много е хубаво
  • Дъблоко в сърцата ни таи се,
    дори, когато сме без изход,
    ще ти каже винаги: „Бори се!
    До победата си близко...”

    Много добре си описал Надеждата!
    Прекрасен стих! Много ми хареса!
    Поздравления!
Предложения
: ??:??