За най-любовния отенък

13 сент. 2009 г., 16:39

Поэзия » Любовная

746 0 2

Подарявам си сега - от твое име -

евтино плюшено зайче.

В синьо, с червени лапички

и папийонка - също в алено.

Денят е всъщност зимен.

С измамно пролетно лице.

Във вино потъват устните ми.

Огледалната колона отразява многото лица

на самотата,

които помежду си с дива ярост спорят

за най-любовния отенък.

Мой приятел твърди, че любовта е синя,

а бялото е порив...

Червените нюанси

според него

с тембъра на болката крещят...

Наздраве, многолика!

Допир нежен обещава ми синята плюшена плът...