За най-любовния отенък
Подарявам си сега - от твое име -
евтино плюшено зайче.
В синьо, с червени лапички
и папийонка - също в алено.
Денят е всъщност зимен.
С измамно пролетно лице.
Във вино потъват устните ми.
Огледалната колона отразява многото лица
на самотата,
които помежду си с дива ярост спорят
за най-любовния отенък.
Мой приятел твърди, че любовта е синя,
а бялото е порив...
Червените нюанси
според него
с тембъра на болката крещят...
Наздраве, многолика!
Допир нежен обещава ми синята плюшена плът...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Драгомир Костадинов Всички права запазени
!!!Добре дошъл!!!
