Sep 13, 2009, 4:39 PM

За най-любовния отенък

  Poetry » Love
942 0 2

Подарявам си сега - от твое име -

евтино плюшено зайче.

В синьо, с червени лапички

и папийонка - също в алено.

Денят е всъщност зимен.

С измамно пролетно лице.

Във вино потъват устните ми.

Огледалната колона отразява многото лица

на самотата,

които помежду си с дива ярост спорят

за най-любовния отенък.

Мой приятел твърди, че любовта е синя,

а бялото е порив...

Червените нюанси

според него

с тембъра на болката крещят...

Наздраве, многолика!

Допир нежен обещава ми синята плюшена плът...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Драгомир Костадинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!Добре дошъл!!!
  • Има си нюанси ,в по-късен етап се стига до цветове ясни,а понякога е светлосянка или чернобяла...

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...