Sep 13, 2009, 4:39 PM

За най-любовния отенък 

  Poetry » Love
776 0 2

Подарявам си сега - от твое име -

евтино плюшено зайче.

В синьо, с червени лапички

и папийонка - също в алено.

Денят е всъщност зимен.

С измамно пролетно лице.

Във вино потъват устните ми.

Огледалната колона отразява многото лица

на самотата,

които помежду си с дива ярост спорят

за най-любовния отенък.

Мой приятел твърди, че любовта е синя,

а бялото е порив...

Червените нюанси

според него

с тембъра на болката крещят...

Наздраве, многолика!

Допир нежен обещава ми синята плюшена плът...

© Драгомир Костадинов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • !!!Добре дошъл!!!
  • Има си нюанси ,в по-късен етап се стига до цветове ясни,а понякога е светлосянка или чернобяла...
Random works
: ??:??