За нас магия е нощта...
Докосваш ме с дихание
от нежност...
Очите си притварям тихо...
Ръцете ти рисуват бавно
по устните и тялото ми сякаш
с лунна светлина...
Толкова е хубаво!
Ефирно, нежно...
Събужда се в мен страстта!
Вкуси, дъхът ми е от изпепелени рози...
Сега за нас магия е нощта!
Звездите са в косите ми,
по мен рисувай!
Не спирай името ми да шептиш!
Извивките на тялото ми
с пръстите си лунни следвай,
разливай се в мен като река...!
Завинаги съм само твоя, обляна в
неземна красота!
По пясъка след нас остават
вълшебни, парещи следи...
И устните си в утринта
отново ще потърсим,
прегърнати от морските вълни...!
04.01.2011г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Моника Стойчева Все права защищены
