7 мая 2007 г., 19:23

За него

1.2K 0 3

Да помня ли пак сините очи?
Да мразя ли сърцето ти голямо?
Кой Господ ме наказва пак?
Да мога да изпитвам чувства!
Къде е краят?
Колко ли остава?
Кога ли ще заплача пак?
И как ли ще описвам пак мечтите?
Не искам да съм влюбена във теб!!!...

Защо си тук
и как те срещнах?
Защо си толкова добър със мен?
Дали ще почна да те чувам
в нощите как шепнеш?
Дали ще плача бездиханно до зори?
Ще трябва ли да те оставя
да си тръгнеш?
Ще мога ли да си простя?
Ще рухне ли отново
върху мен света?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сандра Неста Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...