7.05.2007 г., 19:23

За него

1.2K 0 3

Да помня ли пак сините очи?
Да мразя ли сърцето ти голямо?
Кой Господ ме наказва пак?
Да мога да изпитвам чувства!
Къде е краят?
Колко ли остава?
Кога ли ще заплача пак?
И как ли ще описвам пак мечтите?
Не искам да съм влюбена във теб!!!...

Защо си тук
и как те срещнах?
Защо си толкова добър със мен?
Дали ще почна да те чувам
в нощите как шепнеш?
Дали ще плача бездиханно до зори?
Ще трябва ли да те оставя
да си тръгнеш?
Ще мога ли да си простя?
Ще рухне ли отново
върху мен света?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сандра Неста Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...