За неизменното
ненужна - съвестта гузна,
как гибелно е съграденото,
с рушителна страст и тъжно,
"загубено" във вековете,
в позабравени страници,
устремени към звездите -
пребледнели странници...
Заточено е неизменното,
в смъртоносни намерения
преливащо лекомислено,
за студена милувка - разменна.
А вярата, вярата космическа,
с искрица незабрава книжовна,
в протегнати детски длани е...
Многогласна песен... чутовна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены