За неизменното
ненужна - съвестта гузна,
как гибелно е съграденото,
с рушителна страст и тъжно,
"загубено" във вековете,
в позабравени страници,
устремени към звездите -
пребледнели странници...
Заточено е неизменното,
в смъртоносни намерения
преливащо лекомислено,
за студена милувка - разменна.
А вярата, вярата космическа,
с искрица незабрава книжовна,
в протегнати детски длани е...
Многогласна песен... чутовна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени