За невидимото
Обгръща с поглед невидимото,
подухнал вятър, блед и разгневен,
във време януарско, неразринато,
където побягва уплашен елен,
в простор необятен, в безкрайна игра,
където потъва с потънало слънце
и прикрива едва забележима тъга...
А времето не иска да е видимо,
където всеки черпи оправдание
и му отброяват механично свидното,
и върху му трупат куп страдания...
подухнал вятър, блед и разгневен,
във време януарско, неразринато,
където побягва уплашен елен,
в простор необятен, в безкрайна игра,
където потъва с потънало слънце
и прикрива едва забележима тъга...
А времето не иска да е видимо,
където всеки черпи оправдание
и му отброяват механично свидното,
и върху му трупат куп страдания...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
