За невидимото
Обгръща с поглед невидимото,
подухнал вятър, блед и разгневен,
във време януарско, неразринато,
където побягва уплашен елен,
в простор необятен, в безкрайна игра,
където потъва с потънало слънце
и прикрива едва забележима тъга...
А времето не иска да е видимо,
където всеки черпи оправдание
и му отброяват механично свидното,
и върху му трупат куп страдания...
подухнал вятър, блед и разгневен,
във време януарско, неразринато,
където побягва уплашен елен,
в простор необятен, в безкрайна игра,
където потъва с потънало слънце
и прикрива едва забележима тъга...
А времето не иска да е видимо,
където всеки черпи оправдание
и му отброяват механично свидното,
и върху му трупат куп страдания...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
