27.01.2008 г., 10:59 ч.

За невидимото 

  Поезия » Философска
622 0 17
Обгръща с поглед невидимото,
подухнал вятър, блед и разгневен,
във време януарско, неразринато,
където побягва уплашен елен,
в простор необятен, в безкрайна игра,
където потъва с потънало слънце
и прикрива едва забележима тъга...

А времето не иска да е видимо,
където всеки черпи оправдание
и му отброяват механично свидното,
и върху му трупат куп страдания...

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??