Jan 27, 2008, 10:59 AM

За невидимото 

  Poetry » Phylosophy
673 0 17
Обгръща с поглед невидимото,
подухнал вятър, блед и разгневен,
във време януарско, неразринато,
където побягва уплашен елен,
в простор необятен, в безкрайна игра,
където потъва с потънало слънце
и прикрива едва забележима тъга...

А времето не иска да е видимо,
където всеки черпи оправдание
и му отброяват механично свидното,
и върху му трупат куп страдания...

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??