3 окт. 2005 г., 14:49

За нея 

  Поэзия
1385 0 4

  Когато в очите ти плуват сълзи...
Когато те капят като листа в гората,
сърцето мое отново боли
защото плаче красотата...

  Нямам търпение да те погледна...
косите твой,очите...устните ти нежни...
Далеч от мен си като нощ последна,
а в мрака чувам само глас...
там някъде светват погледите ти небрежни

  Когато лъжеш...аз все още вярвам
като малко дете на твоите думи
в теб самата искам да повярвам...
да прекося морето буйно помежду ни...

  Коя си ти?От къде си...?
Как дойде и промени света ми?!
Освободи сърцето пленено от живи завеси,
дойде от някъде и отне дъха ми...

  Коя беше ти?
Нежно момиче...или може би богиня
или паднал ангел от ярките звезди...
Дали не си моят оазиз в душата от пустиня...
Дали не си любовта,дали...?

© Мартин Ман Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво,Мартин!
    Поздрав от мен!
  • ами до колкото ти си ми казвал е писано за мен сега не знам.....ти ще кажеш до колко знам за кои с писано
  • Познаваш ли го?От къде ако не е тайна?Според мен не е пък чак толкожа какжото го описваш....
  • Много е хубаво...
Предложения
: ??:??