За нея
Когато в очите ти плуват сълзи...
Когато те капят като листа в гората,
сърцето мое отново боли
защото плаче красотата...
Нямам търпение да те погледна...
косите твой,очите...устните ти нежни...
Далеч от мен си като нощ последна,
а в мрака чувам само глас...
там някъде светват погледите ти небрежни
Когато лъжеш...аз все още вярвам
като малко дете на твоите думи
в теб самата искам да повярвам...
да прекося морето буйно помежду ни...
Коя си ти?От къде си...?
Как дойде и промени света ми?!
Освободи сърцето пленено от живи завеси,
дойде от някъде и отне дъха ми...
Коя беше ти?
Нежно момиче...или може би богиня
или паднал ангел от ярките звезди...
Дали не си моят оазиз в душата от пустиня...
Дали не си любовта,дали...?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Ман Всички права запазени
