8 июл. 2016 г., 20:04  

За нищо не съжалявам

1.4K 4 15

Понякога изпитвам страшен гняв,
поглеждайки човешките лица.
Не съжалявам майките за жребия корав,
отнел без време собствените им деца.

Защото космосът неспирно ни зове,
да се изтръгнем от черупката си крехка.
Да стигнем до далечни светове
и да захвърлим свойта скръб човешка.

Усещам слънцето бучащо вътре в нас,
раздиращо самотните ни вени,
как иска да застанем във анфас
срещу Единственото и Свещено.

Но дребна е човешката душа -
тя винаги напред-назад се люшка.
Преди от слепота да съгреша,
аз чувствам - нещо силно ме подслушва...

И сякаш иска да ме провери,
дали съм годен да съм по-различен,
от другите - от Господа дори,
или ще си остана пак безличен.

Не се смирявам - нека сатана
е демонът на гордостта ни тежка.
Какво е ангелската светлина,
когато Бог ни е превърнал в грешка...?!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Гняв, отчаяние, разочарование, стремеж към съвършенство! Внушенията са много силни! Поздравления!
  • Далеч съм от идеята да критикувам, всеки автор има своите моменти, вълнения, емоции...! Винаги съм харесвала философската ти поезия, Младене. Въпреки гнева и дълбоката вътрешна борба на лирическия герой, качествата на стихотворението си остават налице!
    Поздравявам те!
  • Чудесен стих! Дълбок и философски!
  • Убийствени сравнения - Бог ни превръща в грешка, а ние пъхтим под демона на гордостта! Много точни!
  • Младене, извинявай, че още веднъж ще използвам коментарното ти поле, но искам да отговоря на Лимеруна, която ме е визирала директно.
    Йоана, Младен е достатъчно ерудиран, за да обясни сам какво е искал да каже и смятам, че е излишно да се явяваш в ролята на негов адвокат и да ме учиш на философия, а още по-малко да ми говориш за "капацитет и възможности" за възприемане и за функцията "блокиране". Повярвай ми, не съм "лъжица за твоята уста", защото житейският ми опит е неизмеримо по-голям от твоя и бих казал същото и за образованието. Не се изживявай като единствен и непогрешим съдник на всички, които са си позволили да не се съгласят с Младен. За втори път се опитваш да ме съветваш какво да чета и какво не, а това не е твоя работа. С една дума, малко повече самокритичност и вярна оценка на собствените си възможности, ще ти е само от полза.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...