20 мар. 2011 г., 18:24
За обич
И във това стихотворение вали,
ръми безспирно, мокри ми хартията.
За обич викам, давя своите гърди,
попивам бавно, заедно с мастилото…
Това момиче - някак си непреводимо,
на езика, който влюбените сричат,
напомняше на залез в тъмна зима,
на осъдените чувства на обричане.
Дъждът угасва, трябва ми хартия,
за да опиша как разми се тя в нощта.
За обич викам, като гневно куче вия
и чакам тези стихове да спрат…
© Пенчо Ралчев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Прекрасен е стихът ти, макар и пълен с толкова болка.
Честита първа пролет!
Сърдечни поздрави!