20.03.2011 г., 18:24 ч.

За обич 

  Поезия » Любовна
857 0 1

И във това стихотворение вали,
ръми безспирно, мокри ми хартията.
За обич викам, давя своите гърди,
попивам бавно, заедно с мастилото…

Това момиче - някак си непреводимо,
на езика, който влюбените сричат,
напомняше на залез в тъмна зима,
на осъдените чувства на обричане.

Дъждът угасва, трябва ми хартия,
за да опиша как разми се тя в нощта.
За обич викам, като гневно куче вия
и чакам тези стихове да спрат…

© Пенчо Ралчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поезия, която идва от сърцето...
    Прекрасен е стихът ти, макар и пълен с толкова болка.
    Честита първа пролет!
    Сърдечни поздрави!
Предложения
: ??:??