За обич
И във това стихотворение вали,
ръми безспирно, мокри ми хартията.
За обич викам, давя своите гърди,
попивам бавно, заедно с мастилото…
Това момиче - някак си непреводимо,
на езика, който влюбените сричат,
напомняше на залез в тъмна зима,
на осъдените чувства на обричане.
Дъждът угасва, трябва ми хартия,
за да опиша как разми се тя в нощта.
За обич викам, като гневно куче вия
и чакам тези стихове да спрат…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пенчо Ралчев Всички права запазени
