Огънят ни вдъхновява
катó символ на Страстта...
... Но след тях какво остава
догорят ли?... Пепелта...
А пък пепелта не топли
ако в нея няма жар
там не загасняла óще –
въгленче едно макáр!...
Както огънят Страстта е
и в един случаен ден –
тя ни грабва, омотае
и оставаме ѝ в плен...
Но и тя, когато в Края
може би се изтощи
идва време да познаем
и безсънните нощѝ...
А Животът се обърква
пред дилемата така,
че не знаем – тя отмъква,
или връща на мигá...
В Стари времена, когато
Древният човек открил
огънят, той по-богато
заживял, щом победил:
тъмнината през нощѝте
и през зимите – студа...
... След това и по Звездите
замечтал във самота...
Може би по него Време
той усетил и Страстта,
а така, да се съвземе –
не успял е до сега!...
Осъзнал, че е „посочен”
дързък във мечтите бил,
в Еволюцията точен –
вековете наследил...
А тъй в цялото „очóвечяване”
(тръгнали от пещери!)
хората на свечеряване –
огън имали дори...
И мъжът когато вечер
след един успешен лов
се завръщал, можел вече:
и да мисли за любов.
... А дали Страстта е огън,
или Огъняг е страст
те не се дивили много,
че били с еднаква власт...
Ние днес сме наследили
всичко хубаво от тях
и така сме продължили
и Страстта във този Свят...
И напълно е възможно
в Огънят ѝ да горим
ако грабне ни тревожно
Страст внезапно и без дим!...
... Не оставяме и Огънят
никога да загасней
и от Времето подгонени –
той през Вечността ни грей...
28.06.2019.
© Коста Качев Все права защищены