28.06.2019 г., 10:03

За огъня и за страстта....

569 0 0

 

За огъня и за страстта...

 

Огънят ни вдъхновява

катó символ на Страстта...

... Но след тях какво остава

догорят ли?... Пепелта...

 

А пък пепелта не топли

ако в нея няма жар

там не загасняла óще –

въгленче едно макáр!...

 

Както огънят Страстта е

и в един случаен ден –

тя ни грабва, омотае

и оставаме ѝ в плен...

 

Но и тя, когато в Края

може би се изтощи

идва време да познаем

и безсънните нощѝ...

 

А Животът се обърква

пред дилемата така,

че не знаем – тя отмъква,

или връща на мигá...

 

В Стари времена, когато

Древният човек открил

огънят, той по-богато

заживял, щом победил:

тъмнината през нощѝте

и през зимите – студа...

 

... След това и по Звездите

замечтал във самота...

 

Може би по него Време

той усетил и Страстта,

а така, да се съвземе –

не успял е до сега!...

 

Осъзнал, че е „посочен

дързък във мечтите бил,

в Еволюцията точен –

вековете наследил...

 

А тъй в цялото „очóвечяване”

(тръгнали от пещери!)

хората на свечеряване –

огън имали дори...

 

И мъжът когато вечер

след един успешен лов

се завръщал, можел вече:

и да мисли за любов.

 

... А дали Страстта е огън,

или Огъняг е страст

те не се дивили много,

че били с еднаква власт...

 

Ние днес сме наследили

всичко хубаво от тях

и така сме продължили

и Страстта във този Свят...

 

И напълно е възможно

в Огънят ѝ да горим

ако грабне ни тревожно

Страст внезапно и без дим!...

 

... Не оставяме и Огънят

никога да загасней

и от Времето подгонени –

той през Вечността ни грей...

 

28.06.2019.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...