ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
342 2588
10 янв. 2024 г., 21:59

За палтото и светлината 

  Поэзия » Другая
257 6 9

Като вехто, избеляло палто,

до сиво се притвориха дните ни.

Не усетихме как, кога и защо

облада тъмнината душите.

 

А сред думите – кални порои,

отдалеч, като кърпа белеят

силуетите на светлите хора…

Не бършете ръцете си в нея!

 

Те са истински хора – звезди,

избрали Земята, вместо простора.

Те са рядкост, на сто са един.

Човеци от рядка порода!

 

Тъгата лекуват от мен и от теб.

Чадър над главата са, когато вали.

Дар е да бъдеш такъв човек.

Моля те, Боже, светлина ми дари!
 

Всеки сам е един Диноген,

и в себе си носи запалена факла.

Разпалвам доброто, тлеещо в мен,

преоткривам на света добротата.

 

Захвърлих избелялото, вехто палто

и в цветно допълваме дните ни.

Аз съм му копчето – къс от стъкло,

ти – светлината, с която блести.

© Даниела Виткова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??