13 февр. 2009 г., 15:22

За Пенелопите и другите...

886 0 14

Дълго невидЕни очи

се забравят...

( значи за кратко от съдбата

са ти отредени ).

Дълго се мислих за Пенелопа,

а как за кратко

дойде освобождението.

Дълго отглеждах си радост

и не за кратко

ще остане във мене.

Защото...

"той ми каза,

аз го предчувствах

и се случи..."

А не съм видяла

очите му...

още...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • да...да знаеш само колко си права...
    чудесно казано и написано...с обич.
  • Благодаря ви!
  • Забравят се, до момента когато се погледнат отново.
    Замисли ме стиха ти, Марги!
  • Една жена се превръща в Пенелопа,когато ЗНАЕ че някой,някъде я жадува.
    Благодаря ви!
  • "Дълго отглеждах си радост

    и не за кратко

    ще остане във мене."

    И не за кратко ще тъче от болката
    платно върху което да рисува
    очи като очакването толкова
    различни невидени, но вълнуващи...

    Вълнуваща е твоята Пенелопа!Аплодисменти Марго!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....