враната (Маргарита Василева) враната (Маргарита Василева)
5 156
Feb 13, 2009, 3:22 PM

За Пенелопите и другите...

  Poetry
893 0 14

Дълго невидЕни очи

се забравят...

( значи за кратко от съдбата

са ти отредени ).

Дълго се мислих за Пенелопа,

а как за кратко

дойде освобождението.

Дълго отглеждах си радост

и не за кратко

ще остане във мене.

Защото...

"той ми каза,

аз го предчувствах

и се случи..."

А не съм видяла

очите му...

още...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Василева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    да...да знаеш само колко си права...
    чудесно казано и написано...с обич.
  • враната (Маргарита Василева)
    враната (Маргарита Василева)
    Благодаря ви!
  • Aneta_kz (Анета)
    Aneta_kz (Анета)
    Забравят се, до момента когато се погледнат отново.
    Замисли ме стиха ти, Марги!
  • враната (Маргарита Василева)
    враната (Маргарита Василева)
    Една жена се превръща в Пенелопа,когато ЗНАЕ че някой,някъде я жадува.
    Благодаря ви!
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    "Дълго отглеждах си радост

    и не за кратко

    ще остане във мене."

    И не за кратко ще тъче от болката
    платно върху което да рисува
    очи като очакването толкова
    различни невидени, но вълнуващи...

    Вълнуваща е твоята Пенелопа!Аплодисменти Марго!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0