16 авг. 2018 г., 02:05

За писането ми

799 0 0

ЗА ПИСАНЕТО МИ

 

Изсмуквам римите от свойте пръсти
и Писанетато ми хич ни върви!
От мене бягат думите чевръсти
а и Творбата ми се инати!

 

Най-трудни ми се първите два стиха,
акъла ми до где  се нареди
и образите своя плът добиха
и смисъла до край се изясни!

 

О, след това нещата стават лесни,
покорно думите се заредят,
и лесно се подреждат  мойте песни
и тръгнали не щат да спрат!

 

Ръкаод разбира се аз малко се изсилвам,
но общо взето всичко е така!
Аз римите и ритмите си милвам,
и  нежна ги подхващам под ръка!

 

Със изрази и нощем се събуждам,
те идват ненадейно във съня.
Запомня ли ги вече не са чужди
и аз от тях до днес не се свеня!

 

А дрияуг път пък извиквам рутината,
защото сам живея между тях,
но щом намерят струната в душата,
самия аз се влюбвам лудо в тях!


   23.12.2012г.София


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...