16 авг. 2018 г., 02:05

За писането ми

808 0 0

ЗА ПИСАНЕТО МИ

 

Изсмуквам римите от свойте пръсти
и Писанетато ми хич ни върви!
От мене бягат думите чевръсти
а и Творбата ми се инати!

 

Най-трудни ми се първите два стиха,
акъла ми до где  се нареди
и образите своя плът добиха
и смисъла до край се изясни!

 

О, след това нещата стават лесни,
покорно думите се заредят,
и лесно се подреждат  мойте песни
и тръгнали не щат да спрат!

 

Ръкаод разбира се аз малко се изсилвам,
но общо взето всичко е така!
Аз римите и ритмите си милвам,
и  нежна ги подхващам под ръка!

 

Със изрази и нощем се събуждам,
те идват ненадейно във съня.
Запомня ли ги вече не са чужди
и аз от тях до днес не се свеня!

 

А дрияуг път пък извиквам рутината,
защото сам живея между тях,
но щом намерят струната в душата,
самия аз се влюбвам лудо в тях!


   23.12.2012г.София


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...