Aug 16, 2018, 2:05 AM

За писането ми

807 0 0

ЗА ПИСАНЕТО МИ

 

Изсмуквам римите от свойте пръсти
и Писанетато ми хич ни върви!
От мене бягат думите чевръсти
а и Творбата ми се инати!

 

Най-трудни ми се първите два стиха,
акъла ми до где  се нареди
и образите своя плът добиха
и смисъла до край се изясни!

 

О, след това нещата стават лесни,
покорно думите се заредят,
и лесно се подреждат  мойте песни
и тръгнали не щат да спрат!

 

Ръкаод разбира се аз малко се изсилвам,
но общо взето всичко е така!
Аз римите и ритмите си милвам,
и  нежна ги подхващам под ръка!

 

Със изрази и нощем се събуждам,
те идват ненадейно във съня.
Запомня ли ги вече не са чужди
и аз от тях до днес не се свеня!

 

А дрияуг път пък извиквам рутината,
защото сам живея между тях,
но щом намерят струната в душата,
самия аз се влюбвам лудо в тях!


   23.12.2012г.София


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...