За последно
Унил пред себе си и мен заставаш...
На кръстопът разкъсан си на две посоки.
Усещаш клепките как бавно натежават
и земята тръпнеща под ходилата боси...
Мислите, като свирепи птици, атакуват,
страните ти от напрежение пулсират...
На силен безуспешно се преструваш,
опитвайки разяждащия яд да скриеш.
Сълзите от кафявите потоци тичат,
събрали безграничната ти мъжка обич...
Но, моля те, недей към тях привиква -
остави ми малко, да ми бъдат стожер!
Сълзите на една любов с неземна сила
накарали са немия да проговори...
Дори и слепият във черен мрак да види
това, което разстоянието ù стори...
Стрелките на часовника забързват темпо
и с тях забързва се и ритъмът отляво.
"Обичам те!" - безмълвно устните потрепват
и с тях сърцето на една любов прозряна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Все права защищены
