За последно
Унил пред себе си и мен заставаш...
На кръстопът разкъсан си на две посоки.
Усещаш клепките как бавно натежават
и земята тръпнеща под ходилата боси...
Мислите, като свирепи птици, атакуват,
страните ти от напрежение пулсират...
На силен безуспешно се преструваш,
опитвайки разяждащия яд да скриеш.
Сълзите от кафявите потоци тичат,
събрали безграничната ти мъжка обич...
Но, моля те, недей към тях привиква -
остави ми малко, да ми бъдат стожер!
Сълзите на една любов с неземна сила
накарали са немия да проговори...
Дори и слепият във черен мрак да види
това, което разстоянието ù стори...
Стрелките на часовника забързват темпо
и с тях забързва се и ритъмът отляво.
"Обичам те!" - безмълвно устните потрепват
и с тях сърцето на една любов прозряна.
© Даниела Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Дид, не слушай канибалчо- той е перфекционист на тема ритъм... Ще се караме с него!
Коментарът за стихотворението едва ли е нужен... Няма нужда да споменавам и, че цялата станах на тръпки, докато го четох, понеже вероятно при всички се е случило. С опастност да разваля коментара бих те посъветвала да смениш една единствена думичка( потреперват с потрепват). Но не е казано, че наистина си длъжна да го направиш- стихото си е твое и наистина разтърсва! Бих казала най-големия ти успех досега... Продължавай, защото всяко следващо е хиляди стъпала над предишното- не ми се мисли какви следват!
Сега ще си го препиша в моя тефтер, защото наистина е велико! -
!!!
-
не съм достигнала това ниво...но ще се опитам,Арихо-следващия път...
-
да и немите и слепите обичат харесах изповедта
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А относно потреперват-дело на админите е,оригинала е потрепват ... не знам защо така са преценили ще пробвам пак да го редактирам
Радвам се,че ти е харесало