Унил пред себе си и мен заставаш...
На кръстопът разкъсан си на две посоки.
Усещаш клепките как бавно натежават
и земята тръпнеща под ходилата боси...
Мислите, като свирепи птици, атакуват,
страните ти от напрежение пулсират...
На силен безуспешно се преструваш,
опитвайки разяждащия яд да скриеш.
Сълзите от кафявите потоци тичат,
събрали безграничната ти мъжка обич...
Но, моля те, недей към тях привиква -
остави ми малко, да ми бъдат стожер! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up