25 abr 2010, 16:26

За последно

1.1K 0 5

Унил пред себе си и мен заставаш...

На кръстопът разкъсан си на две посоки.

Усещаш клепките как бавно натежават

и земята тръпнеща под ходилата боси...

 

Мислите, като свирепи птици, атакуват,

страните ти от напрежение пулсират...

На силен безуспешно се преструваш,

опитвайки разяждащия яд да скриеш.

 

Сълзите от кафявите потоци тичат,

събрали безграничната ти мъжка обич...

Но, моля те, недей към тях привиква -

остави ми малко, да ми бъдат стожер!

 

Сълзите на една любов с неземна сила

накарали са немия да проговори...

Дори и слепият във черен мрак да види

това, което разстоянието ù стори...

 

Стрелките на часовника забързват темпо

и с тях забързва се и ритъмът отляво.

"Обичам те!" - безмълвно устните потрепват

и с тях сърцето на една любов прозряна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти миличка :*
    А относно потреперват-дело на админите е,оригинала е потрепват ... не знам защо така са преценили ще пробвам пак да го редактирам
    Радвам се,че ти е харесало
  • Дид, не слушай канибалчо- той е перфекционист на тема ритъм... Ще се караме с него!
    Коментарът за стихотворението едва ли е нужен... Няма нужда да споменавам и, че цялата станах на тръпки, докато го четох, понеже вероятно при всички се е случило. С опастност да разваля коментара бих те посъветвала да смениш една единствена думичка( потреперват с потрепват). Но не е казано, че наистина си длъжна да го направиш- стихото си е твое и наистина разтърсва! Бих казала най-големия ти успех досега... Продължавай, защото всяко следващо е хиляди стъпала над предишното- не ми се мисли какви следват! Сега ще си го препиша в моя тефтер, защото наистина е велико!
  • !!!
  • не съм достигнала това ниво...но ще се опитам,Арихо-следващия път...
  • да и немите и слепите обичат харесах изповедта

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...