25 abr 2010, 16:26

За последно

1.1K 0 5

Унил пред себе си и мен заставаш...

На кръстопът разкъсан си на две посоки.

Усещаш клепките как бавно натежават

и земята тръпнеща под ходилата боси...

 

Мислите, като свирепи птици, атакуват,

страните ти от напрежение пулсират...

На силен безуспешно се преструваш,

опитвайки разяждащия яд да скриеш.

 

Сълзите от кафявите потоци тичат,

събрали безграничната ти мъжка обич...

Но, моля те, недей към тях привиква -

остави ми малко, да ми бъдат стожер!

 

Сълзите на една любов с неземна сила

накарали са немия да проговори...

Дори и слепият във черен мрак да види

това, което разстоянието ù стори...

 

Стрелките на часовника забързват темпо

и с тях забързва се и ритъмът отляво.

"Обичам те!" - безмълвно устните потрепват

и с тях сърцето на една любов прозряна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти миличка :*
    А относно потреперват-дело на админите е,оригинала е потрепват ... не знам защо така са преценили ще пробвам пак да го редактирам
    Радвам се,че ти е харесало
  • Дид, не слушай канибалчо- той е перфекционист на тема ритъм... Ще се караме с него!
    Коментарът за стихотворението едва ли е нужен... Няма нужда да споменавам и, че цялата станах на тръпки, докато го четох, понеже вероятно при всички се е случило. С опастност да разваля коментара бих те посъветвала да смениш една единствена думичка( потреперват с потрепват). Но не е казано, че наистина си длъжна да го направиш- стихото си е твое и наистина разтърсва! Бих казала най-големия ти успех досега... Продължавай, защото всяко следващо е хиляди стъпала над предишното- не ми се мисли какви следват! Сега ще си го препиша в моя тефтер, защото наистина е велико!
  • !!!
  • не съм достигнала това ниво...но ще се опитам,Арихо-следващия път...
  • да и немите и слепите обичат харесах изповедта

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...