За последно
904
0
0
Последни мигове - неписани,
като тъжна падаща звезда.
Сълзи изплакани, орисани
да се ронят до края на света.
Година последна и едничка,
в която можем двама да живеем,
любов останала самичка,
с нея до край щастливи да изтлеем.
След тези дни и часове самотни
остава само спомен любовта.
Целувките, прегръдките сиротни
ще споделям с другия в нощта.
Ще бъда с рокля във червено,
след това и бяла аз ще облека.
През май ще е мъгливо и студено,
но от самота ще е така.
Жена на друг ще бъда вече,
на него ще дарявам топлина.
Без тебе ще заспивам вечер,
прегърната от болка и тъга.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иваничка Петкова Все права защищены
