Aug 25, 2013, 3:41 PM

За последно 

  Poetry » Love
553 0 0

 

Последни мигове - неписани,

като тъжна падаща звезда.

Сълзи изплакани, орисани

да се ронят до края на света.

 

Година последна и едничка,

в която можем двама да живеем,

любов останала самичка,

с нея до край щастливи да изтлеем.

 

След тези дни и часове самотни

остава само спомен любовта.

Целувките, прегръдките сиротни

ще споделям с другия в нощта.

 

Ще бъда с рокля във червено,

след това и бяла аз ще облека.

През май ще е мъгливо и студено,

но от самота ще е така.

 

Жена на друг ще бъда вече,

на него ще дарявам топлина.

Без тебе ще заспивам вечер,

прегърната от болка и тъга.

 

 

 

 

© Иваничка Петкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??