Последни мигове - неписани,

като тъжна падаща звезда.

Сълзи изплакани, орисани

да се ронят до края на света.

Година последна и едничка,

в която можем двама да живеем,

любов останала самичка,

с нея до край щастливи да изтлеем.

След тези дни и часове самотни

остава само спомен любовта.

Целувките, прегръдките сиротни

ще споделям с другия в нощта.

Ще бъда с рокля във червено,

след това и бяла аз ще облека.

През май ще е мъгливо и студено,

но от самота ще е така.

Жена на друг ще бъда вече,

на него ще дарявам топлина.

Без тебе ще заспивам вечер,

прегърната от болка и тъга.