За последно
Погледни ме сега, за последно,
тръгвам някъде, някак сама,
вън вали и угасват надежди,
и умира във нас любовта.
Погледни ме сега, аз съм друга,
няма вече в очите искри,
само пламък обречен догаря,
бавно,тихо и много боли.
Погледни ме сега, за последно,
и не викай след мен, не тъжи,
бе при нас любовта, но отмина,
не успях да я върна. Прости!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Эоя Михова Все права защищены
