За последно
Погледни ме сега, за последно,
тръгвам някъде, някак сама,
вън вали и угасват надежди,
и умира във нас любовта.
Погледни ме сега, аз съм друга,
няма вече в очите искри,
само пламък обречен догаря,
бавно,тихо и много боли.
Погледни ме сега, за последно,
и не викай след мен, не тъжи,
бе при нас любовта, но отмина,
не успях да я върна. Прости!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени
